вчело

Речник на българския език

1. вчело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вчело е производна форма на вчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вчело — мин. деят. св. прич. ср. р.

вчело е производна форма на вчета (мин. деят. св. прич. ср. р.).