вцепенило е

Речник на българския език

1. вцепенило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вцепенило е е производна форма на вцепеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вцепенило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вцепенило е е производна форма на вцепеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).