вцепенила

Речник на българския език

1. вцепенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вцепенила е производна форма на вцепеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вцепенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вцепенила е производна форма на вцепеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).