вцепенил

Речник на българския език

1. вцепенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вцепенил е производна форма на вцепеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вцепенил — мин. деят. св. прич. м. р.

вцепенил е производна форма на вцепеня (мин. деят. св. прич. м. р.).