вцепенели

Речник на българския език

1. вцепенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вцепенели е производна форма на вцепеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вцепенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вцепенели е производна форма на вцепеня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).