втурнел

Речник на българския език

1. втурнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втурнел е производна форма на втурна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втурнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

втурнел е производна форма на втурна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).