втръснел

Речник на българския език

1. втръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втръснел е производна форма на втръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

втръснел е производна форма на втръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).