вторачвали

Речник на българския език

1. вторачвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вторачвали е производна форма на вторачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вторачвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вторачвали е производна форма на вторачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вторачвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вторачвали е производна форма на вторачвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вторачвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вторачвали е производна форма на вторачвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).