втича

Речник на българския език

1. втича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

втича е производна форма на втичам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. втича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

втича е производна форма на втичам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. втича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

втича е производна форма на втичам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).