втикваха

Речник на българския език

1. втикваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

втикваха е производна форма на втиквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. втикваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

втикваха е производна форма на втиквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).