втечнявал съм

Речник на българския език

1. втечнявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

втечнявал съм е производна форма на втечнявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

втечнявал съм е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. втечнявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

втечнявал съм е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).