втечнявали

Речник на българския език

1. втечнявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

втечнявали е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. втечнявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

втечнявали е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. втечнявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

втечнявали е производна форма на втечнявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. втечнявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

втечнявали е производна форма на втечнявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).