втечнявал

Речник на българския език

1. втечнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнявал е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнявал е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втечнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

втечнявал е производна форма на втечнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втечнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втечнявал е производна форма на втечнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).