втечало

Речник на българския език

1. втечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечало е производна форма на втека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

втечало е производна форма на втека се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).