втекла

Речник на българския език

1. втекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втекла е производна форма на втека се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

втекла е производна форма на втека се (мин. деят. св. прич. ж. р.).