втвърдявал

Речник на българския език

1. втвърдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдявал е производна форма на втвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втвърдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдявал е производна форма на втвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втвърдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

втвърдявал е производна форма на втвърдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втвърдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втвърдявал е производна форма на втвърдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).