втвърдил е

Речник на българския език

1. втвърдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдил е е производна форма на втвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втвърдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдил е е производна форма на втвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).