всечете

Речник на българския език

1. всечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

всечете е производна форма на всека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. всечете — повелително наклонение, мн. ч.

всечете е производна форма на всека (повелително наклонение, мн. ч.).