вселите

Речник на българския език

1. вселите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вселите е производна форма на вселя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вселите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

вселите е производна форма на всея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).