връщало

Речник на българския език

1. връщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връщало е производна форма на връщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връщало е производна форма на връщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. връщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

връщало е производна форма на връщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. връщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връщало е производна форма на връщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).