връщал

Речник на българския език

1. връщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връщал е производна форма на връщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връщал е производна форма на връщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връщал — мин. деят. св. прич. м. р.

връщал е производна форма на връщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връщал е производна форма на връщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).