връчвал

Речник на българския език

1. връчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връчвал е производна форма на връчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връчвал е производна форма на връчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

връчвал е производна форма на връчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връчвал е производна форма на връчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).