връцвал съм

Речник на българския език

1. връцвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връцвал съм е производна форма на връцвам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. връцвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връцвал съм е производна форма на връцвам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. връцвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

връцвал съм е производна форма на връцвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).