връхлита

Речник на българския език

1. връхлита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

връхлита е производна форма на връхлитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. връхлита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

връхлита е производна форма на връхлитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. връхлита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

връхлита е производна форма на връхлитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).