връхлетяха

Речник на българския език

1. връхлетяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връхлетяха е производна форма на връхлетя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връхлетяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

връхлетяха е производна форма на връхлетя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).