връхлетявал

Речник на българския език

1. връхлетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връхлетявал е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връхлетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връхлетявал е производна форма на връхлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. връхлетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

връхлетявал е производна форма на връхлетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. връхлетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

връхлетявал е производна форма на връхлетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).