връхлетели

Речник на българския език

1. връхлетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

връхлетели е производна форма на връхлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. връхлетели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

връхлетели е производна форма на връхлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. връхлетели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

връхлетели е производна форма на връхлетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. връхлетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

връхлетели е производна форма на връхлетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).