врътнело

Речник на българския език

1. врътнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врътнело е производна форма на врътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. врътнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

врътнело е производна форма на врътна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).