врътнели

Речник на българския език

1. врътнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

врътнели е производна форма на врътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. врътнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

врътнели е производна форма на врътна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).