врътнела

Речник на българския език

1. врътнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

врътнела е производна форма на врътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. врътнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

врътнела е производна форма на врътна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).