врътнел

Речник на българския език

1. врътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врътнел е производна форма на врътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. врътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

врътнел е производна форма на врътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).