врънкалото

Речник на българския език

1. врънкалото — ед. ч. членувано

врънкалото е производна форма на врънкало (ед. ч. членувано).

2. врънкалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

врънкалото е производна форма на врънкам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).