врънкалата

Речник на българския език

1. врънкалата — мн. ч. членувано

врънкалата е производна форма на врънкало (мн. ч. членувано).

2. врънкалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

врънкалата е производна форма на врънкам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).