врещяло

Речник на българския език

1. врещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врещяло е производна форма на врещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. врещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врещяло е производна форма на врещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. врещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

врещяло е производна форма на врещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. врещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

врещяло е производна форма на врещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).