вречете

Речник на българския език

1. вречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вречете е производна форма на врека се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вречете — повелително наклонение, мн. ч.

вречете е производна форма на врека се (повелително наклонение, мн. ч.).