врекли

Речник на българския език

1. врекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

врекли е производна форма на врека се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. врекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

врекли е производна форма на врека се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).