вредил

Речник на българския език

1. вредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вредил е производна форма на вредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вредил — мин. деят. св. прич. м. р.

вредил е производна форма на вредя (мин. деят. св. прич. м. р.).