враждувало

Речник на българския език

1. враждувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

враждувало е производна форма на враждувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. враждувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

враждувало е производна форма на враждувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. враждувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

враждувало е производна форма на враждувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. враждувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

враждувало е производна форма на враждувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).