впръсквал

Речник на българския език

1. впръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впръсквал е производна форма на впръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впръсквал е производна форма на впръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. впръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

впръсквал е производна форма на впръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. впръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

впръсквал е производна форма на впръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).