впримчвал си

Речник на българския език

1. впримчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впримчвал си е производна форма на впримчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. впримчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впримчвал си е производна форма на впримчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. впримчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

впримчвал си е производна форма на впримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).