впиянчвало

Речник на българския език

1. впиянчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. впиянчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впиянчвало е производна форма на впиянчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. впиянчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

впиянчвало е производна форма на впиянчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. впиянчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

впиянчвало е производна форма на впиянчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).