впил съм

Речник на българския език

1. впил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

впил съм е производна форма на впия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. впил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

впил съм е производна форма на впия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).