впило

Речник на българския език

1. впило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

впило е производна форма на впия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. впило — мин. деят. св. прич. ср. р.

впило е производна форма на впия (мин. деят. св. прич. ср. р.).