впиел

Речник на българския език

1. впиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

впиел е производна форма на впия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. впиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

впиел е производна форма на впия (мин. деят. несв. прич. м. р.).