впи

Речник на българския език

1. впи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

впи е производна форма на впия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. впи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

впи е производна форма на впия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).