воювало

Речник на българския език

1. воювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

воювало е производна форма на воювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. воювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

воювало е производна форма на воювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. воювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

воювало е производна форма на воювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. воювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

воювало е производна форма на воювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).