вонели

Речник на българския език

1. вонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вонели е производна форма на воня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вонели е производна форма на воня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).