внушили

Речник на българския език

1. внушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

внушили е производна форма на внуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. внушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

внушили е производна форма на внуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).