внушила

Речник на българския език

1. внушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

внушила е производна форма на внуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. внушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

внушила е производна форма на внуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).