внуши

Речник на българския език

1. внуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

внуши е производна форма на внуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. внуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

внуши е производна форма на внуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. внуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

внуши е производна форма на внуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. внуши — повелително наклонение, ед. ч.

внуши е производна форма на внуша (повелително наклонение, ед. ч.).